ОРИГИНАЛНИ АРТ ПОДАРЪЦИ, ИЗРАБОТЕНИ СПЕЦИАЛНО ЗА ВАС ПО ПОРЪЧКА

ПОДАРЪК ЗА БЕБЕ

Показани 1 от 6 | 6 (1 Страници)

ОБИЧАИ ПРИ НОВОРОДЕНО ДЕТЕ


Всяко новосъздадено семейство мечтае да създаде свое потомство. Знае се, че децата са най-здравата връзка между съпрузите и затова открай време на българските сватби са се отправяли благословии "да си навъдят" дечица. Разбира се, някога, когато България е била земеделска страна, когато всеки стопанин е обработвал с челядта си земята или пък е отглеждал стада овце и добитък, всеки се е надявал на многолюдно и здраво семейство. Затова са се създавали редица обичаи за опазване на здравето на детето, за осигуряване на защита от зли духове, каквито в народното суеверие съществуват в изобилие.

Имало е поверие, че ако се срещнат две булки при венчаване и едната от тях погледне през пръстен другата, последната нямало да има деца, а бездетството се смятало за една от най-срамните болести в миналото. Всеки е сочел жената като виновница за безплодието, а не мъжа. Българският фолклор изобилства с възпети случаи, в които бездетната жена е била презряна като ненужна на тоя бял свят. А в миналото, при примитивния начин на живот, без специализирани лечебни заведения, не само не е могло да се установи кой от двамата съпрузи е безплоден, но било доста трудно да се запазят живи и здрави дори родените деца.

Едно описание на бременност, раждане, кръщаване и пр. от около 1865 г. в Пазарджик потвърждава написаното дотук:

“Невеста, като се усети бременна, измолва от някоя поклонница- хаджийка да и услужи с една връв, донесена от Йерусалим, която уж била навивана около камъка, за който се държала Богородица, докато се мъчела да роди Иисуса Христа. Запасвала се с тази връв и я носела до раждането. Повиканата да помага “баба" (обикновено опитна жена, която бабува и е замествала днешните акушерки — б. а.) донасяла сини конци, бръснач и корен “ръчица“, който като се натопи във вода, се разпуска и е във вид на длан. Ако мъжът разбере раждането, бабата го карала да разпаше пояса си и да удари три пъти родилката леко по кръста, потопявал си и той пръстите в паница с вода и и давал да пие. Същото правели и другите домашни, ако разберат. В повечето случаи обаче всичко се пазело в тайна, защото колкото повече хора знаят за започналото раждане, толкова по-трудно ще бъде. Мъжът е излизал от къщи и е вършел друга работа, докато жената се е опитвала да даде живот на тяхната рожба.“

Когато става дума за родилни мъки, сред възрастните хора се разказва следният анекдот:

Някога, когато хората си говорели с дядо Господ като с комшия, мъж и жена го помолили да бъде справедлив и да подели болките при раждането между майката и бащата. Послушал ги Господ. Наредил щом се замъчи майката да ражда, същите болки да изпитва и бащата. И ето че една жена взела да ражда, да охка, да пищи, да се напъва. Същото правел и съседът, а мъжът й спокойно си стягал колата да иде на воденица. Зачудила се бабата: "Бре, каква е тая работа, булка? Твоят домакин весел, товари жито да кара на воденица, а хубавият комшия охка, напъва се, от болки му иде главата да си откъсне!" Родилката в миг се стреснала, забравила болките и отправила гореща молитва към Бога: "Моля ти се, Господи, нареди така, че да не се знае кой е бащата! Дай на майките два пъти по-силни болки, ала бащата да остане в тайна!" И Господ изпълнил волята на родилката, та затова толкова трудно се раждат децата...

Щом се роди бебето, бабата превързва със синия конец пъпчето, отрязва го с бръснача, посолява го с дървена пепел, увива го в някакво парцалче и го оставя. Тогава повиква някоя от къщните жени да направят удобно легло за лехусата (родилката до 40-ия ден), измиват я, завиват я добре и я оставят да лежи и да си почива. После окъпва отрочето и бащата хвърля няколко монети за бабата, дарява детето с жълтица, която окачват с глава чесън над бебешката главица, и го повива. На лехусата също окачват жълтица, чесън и пръстен и я увиват с платно през лицето — да не гледа и да не я гледат. За предпазване от уроки поставят под възглавницата й нигцелки (прибор на тъкачен стан, който дърпа нагоре и надолу нишките на основата, та заплита вътъка), кромид лук и не й позволяват да говори. Затварят вратата на стаята и не дават на никого, който идва отвън, да влиза при нея.

Практика при българите е при първото къпане на бебето да се пусне сребърна пара във водата с благослов: "Да е бяло лицето на детето като бяла пара!", "Да му е чисто лицето като чисто сребро!"

Същия ден в къщата на родилката или в дома на майка й, месят пита, за да я захранят. Детето най-първо се кърми от кърмачка жена, която познават като добра, работна, почтена и чиста.

На другия ден правят погача, събират роднински жени, съседки, приятелки и правят трапеза. Бабата донася менче "бабина вода" - молитвена вода от черквата, поръсва детето, майката и гостенките. После взима погачата, туря на нея малко сол, вдига я над главата си, подскача три пъти, две жени кърмачки разчупват погачата и дават по комат на лехусата и на всички гостенки. Първата чаша вино пият всички жени, после дават на родилката да пийне вино, да хапне за мляко от всяка гозба. След като гостенките се нахранят, в стаята се внася сито - в него поставят хляб и сол и го държат над главата на жената кърмачка, на която бабата подава детето да го покърми. Не се сбогуват с родилката, казват само “остани си със здраве", измиват си ръцете, оставят конец от дрехите си, за да не отнесат късмета на детето. На прага е оставен сапун със същата цел.

На младата майка варят отвара от "нерадиче" против страх. Ако бебето урочаса, гасят въглени и умиват лицето му три пъти, три пъти хвърлят вода през главата и му дават малко да пие. Докато не кръстят детето, лехусата не остава сама и в къщата непрекъснато гори огън, не трябва да бъде тъмно. Бабата сутрин и вечер ръси стаята с "бабина вода".

Според народното поверие, на третия ден след раждането идвали орисници да определят съдбата на детето. За да ги умилостивят, събират жълтици и други драгоценни неща, турят ги със самун хляб и шише вино над главата на бебето. Че народът и днес вярва в орисаното, подсказват поговорките "Какво е писано на глава, на камък не иде", "Какво го е орисало, такъв му е животът" и др. подобни.

В Панагюрище имало обичай до кръщавката на бебето да ходят роднини и съседи всяка вечер, като носят прясна пита, отгоре й малко сол, орехи, круши, ябълки, някаква гозба, зелник, тутманик, вино. Това е така наречената "спонуда". На нея се яде и пие.

Жена, на която не се задържали децата, събирала от девет жени едноимки (човек, който има еднакво име с друг, съименник) по една сребърна пара, давала ги на златар, за да излее срещу Велики четвъртък през нощта синджир, с който жената се опасва на тоя ден. Ако новороденото дете се задържи, давала синджира на друга жена със същата съдба или пък бездетна. Ако някоя мома не можела да се омъжи, отавала първата вечер при родилката и спяла зад вратата, та като идват орисниците, да я орисат, че я били забравили, когато се е родила.

В Свищов орисниците се очакват срещу третата вечер след раждането. Месят една пита, върху която с тесто правят три кръста. Намазват я с мед, поставят отгоре й чаша с мед и чаша с вино, "за да усладят орисниците". Бащата туря върху питата жълтици — за да бъде детето щастливо на пари. После поставят питата близо до главата на детето. Сутринта бабата го запойва с мед и вино и маже циците на майката с мед. Бащата прибира ж'ьлтицата, дава хубав дар на бабата и изяжда питата.

На третия ден правят угощение на съседи и роднини. При къпане поставят три ореха в котела - да едрее детето, парче желязо - да е здраво като желязо, и три сребърни пари — да е чисто като среброто. Тия неща стоят до 40-ия ден в котела, дето се топли водата за къпане.

Котелът стои на закътано място и винаги с малко вода, за да не останат сухи предметите в него. Но 40-ия ден бабата излива водата и орехите в градината, желязото оставя в къщата. Тя взима парите и заедно с майката и детето отиват в черквата за молитва. След молитвата посещават кръстницата, но ако тя няма деца, отиват другаде. На излизане от къщата посипват детето с малко брашно — да бъде бяло като брашното и му дават яйце — да стане чисто като яйцето, което на другия ден счупват във водата за къпане, разбиват го добре и с него изкъпват бебето.

Когато се върнат от гостуването вкъщи, майката прави 40 поклона пред иконата на Богородица, кърми детето и го слага в люлката. От първия до четиридесетия ден никой не влиза в стаята на родилката и детето, там непрекъснато свети свещ или кандило. На 40-ия ден дават на бабата пита, гозба, цветя, направени от тесто и изпържени, три лоени свещи и паница, натъпкана хубаво с брашно, за да е здрав врата на детето. Триците, които се отделят при сеенето на брашното за питата, още от първия ден ги държат в една паница и кадят по малко от тях в стаята до 40-ия ден всяка вечер след залез слънце.